разпрозявал

Речник на българския език

1. разпрозявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрозявал е производна форма на разпрозявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпрозявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрозявал е производна форма на разпрозявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпрозявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпрозявал е производна форма на разпрозявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпрозявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпрозявал е производна форма на разпрозявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).