разпит

Речник на българския език

ра̀зпит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. разпити, (два) разпита, м. Разпитване (обикн. в полицията).

Грешни изписвания (1)

  • разпет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пит
непълен член раз-пи-та
пълен член раз-пи-тът
мн.ч. раз-пи-ти
членувано раз-пи-ти-те
бройна форма раз-пи-та
звателна форма