разпитване

Речник на българския език

разпѝтване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разпитвани
  • разпитвъне
  • разпитвъни
  • ръзпитване
  • ръзпитвани
  • ръзпитвъне
  • ръзпитвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пит-ва-не
членувано раз-пит-ва-не-то
мн.ч. раз-пит-ва-ния
членувано раз-пит-ва-ни-я-та