разменя

Речник на българския език

1. разменя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

размениш, мин. св. размених, мин. прич. разменил, св.вж. разменям.

Грешни изписвания (8)

  • разменйа
  • разменйъ
  • разминйа
  • разминйъ
  • ръзменйа
  • ръзменйъ
  • ръзминйа
  • ръзминйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ме-ня раз-ме-ним
2 лице раз-ме-ниш раз-ме-ни-те
3 лице раз-ме-ни раз-ме-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ме-них раз-ме-них-ме
2 лице раз-ме-ни раз-ме-них-те
3 лице раз-ме-ни раз-ме-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ме-нях раз-ме-нях-ме
2 лице раз-ме-не-ше раз-ме-нях-те
3 лице раз-ме-не-ше раз-ме-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разменил съм разменила съм разменило съм разменили сме
2 лице разменил си разменила си разменило си разменили сте
3 лице разменил е разменила е разменило е разменили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разменил бях разменила бях разменило бяхме разменили
2 лице беше разменил беше разменила беше разменило бяхте разменили
3 лице беше разменил беше разменила беше разменило бяха разменили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разменя ще разменим
2 лице ще размениш ще размените
3 лице ще размени ще разменят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разменил ще съм разменила ще съм разменило ще сме разменили
2 лице ще си разменил ще си разменила ще си разменило ще сте разменили
3 лице ще е разменил ще е разменила ще е разменило ще са разменили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разменя щяхме да разменим
2 лице щеше да размениш щяхте да размените
3 лице щеше да размени щяха да разменят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разменил щях да съм разменила щях да съм разменило щяхме да сме разменили
2 лице щеше да си разменил щеше да си разменила щеше да си разменило щяхте да сте разменили
3 лице щеше да е разменил щеше да е разменила щеше да е разменило щяха да са разменили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разменял съм разменяла съм разменяло съм разменели сме
2 лице разменял си разменяла си разменяло си разменели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разменил съм разменила съм разменило съм разменили сме
2 лице разменил си разменила си разменило си разменили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разменил била съм разменила било съм разменило били сме разменили
2 лице бил си разменил била си разменила било си разменило били сте разменили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разменя щяла съм да разменя щяло съм да разменя щели сме да разменим
2 лице щял си да размениш щяла си да размениш щяло си да размениш щели сте да размените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разменил щяла съм да съм разменила щяло съм да съм разменило щели сме да сме разменили
2 лице щял си да си разменил щяла си да си разменила щяло си да си разменило щели сте да сте разменили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разменил бих разменила бих разменило бихме разменили
2 лице би разменил би разменила би разменило бихте разменили
3 лице би разменил би разменила би разменило биха разменили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ме-ни раз-ме-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ме-нен
непълен член раз-ме-не-ния
пълен член раз-ме-не-ни-ят
женски род раз-ме-не-на
членувано раз-ме-не-на-та
среден род раз-ме-не-но
членувано раз-ме-не-но-то
множествено число раз-ме-не-ни
членувано раз-ме-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ме-нил
непълен член раз-ме-ни-лия
пълен член раз-ме-ни-ли-ят
женски род раз-ме-ни-ла
членувано раз-ме-ни-ла-та
среден род раз-ме-ни-ло
членувано раз-ме-ни-ло-то
множествено число раз-ме-ни-ли
членувано раз-ме-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ме-нял
женски род раз-ме-ня-ла
среден род раз-ме-ня-ло
множествено число раз-ме-не-ли

2. разменя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разменя е производна форма на разменям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разменя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разменя е производна форма на разменям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разменя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разменя е производна форма на разменям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).