разменил

Речник на българския език

1. разменил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разменил е производна форма на разменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разменил — мин. деят. св. прич. м. р.

разменил е производна форма на разменя (мин. деят. св. прич. м. р.).