разменил е

Речник на българския език

1. разменил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разменил е е производна форма на разменя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разменил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разменил е е производна форма на разменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).