разбутам

Речник на българския език

разбу̀там преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

разбуташ, св.вж. разбутвам.

Грешни изписвания (3)

  • разбутъм
  • ръзбутам
  • ръзбутъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-там раз-бу-та-ме
2 лице раз-бу-таш раз-бу-та-те
3 лице раз-бу-та раз-бу-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-тах раз-бу-тах-ме
2 лице раз-бу-та раз-бу-тах-те
3 лице раз-бу-та раз-бу-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-тах раз-бу-тах-ме
2 лице раз-бу-та-ше раз-бу-тах-те
3 лице раз-бу-та-ше раз-бу-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбутал съм разбутала съм разбутало съм разбутали сме
2 лице разбутал си разбутала си разбутало си разбутали сте
3 лице разбутал е разбутала е разбутало е разбутали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбутал бях разбутала бях разбутало бяхме разбутали
2 лице беше разбутал беше разбутала беше разбутало бяхте разбутали
3 лице беше разбутал беше разбутала беше разбутало бяха разбутали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбутам ще разбутаме
2 лице ще разбуташ ще разбутате
3 лице ще разбута ще разбутат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбутал ще съм разбутала ще съм разбутало ще сме разбутали
2 лице ще си разбутал ще си разбутала ще си разбутало ще сте разбутали
3 лице ще е разбутал ще е разбутала ще е разбутало ще са разбутали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбутам щяхме да разбутаме
2 лице щеше да разбуташ щяхте да разбутате
3 лице щеше да разбута щяха да разбутат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбутал щях да съм разбутала щях да съм разбутало щяхме да сме разбутали
2 лице щеше да си разбутал щеше да си разбутала щеше да си разбутало щяхте да сте разбутали
3 лице щеше да е разбутал щеше да е разбутала щеше да е разбутало щяха да са разбутали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбутал съм разбутала съм разбутало съм разбутали сме
2 лице разбутал си разбутала си разбутало си разбутали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбутал съм разбутала съм разбутало съм разбутали сме
2 лице разбутал си разбутала си разбутало си разбутали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбутал била съм разбутала било съм разбутало били сме разбутали
2 лице бил си разбутал била си разбутала било си разбутало били сте разбутали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбутам щяла съм да разбутам щяло съм да разбутам щели сме да разбутаме
2 лице щял си да разбуташ щяла си да разбуташ щяло си да разбуташ щели сте да разбутате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбутал щяла съм да съм разбутала щяло съм да съм разбутало щели сме да сме разбутали
2 лице щял си да си разбутал щяла си да си разбутала щяло си да си разбутало щели сте да сте разбутали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбутал бих разбутала бих разбутало бихме разбутали
2 лице би разбутал би разбутала би разбутало бихте разбутали
3 лице би разбутал би разбутала би разбутало биха разбутали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бу-тай раз-бу-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-тан
непълен член раз-бу-та-ния
пълен член раз-бу-та-ни-ят
женски род раз-бу-та-на
членувано раз-бу-та-на-та
среден род раз-бу-та-но
членувано раз-бу-та-но-то
множествено число раз-бу-та-ни
членувано раз-бу-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-тал
непълен член раз-бу-та-лия
пълен член раз-бу-та-ли-ят
женски род раз-бу-та-ла
членувано раз-бу-та-ла-та
среден род раз-бу-та-ло
членувано раз-бу-та-ло-то
множествено число раз-бу-та-ли
членувано раз-бу-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-тал
женски род раз-бу-та-ла
среден род раз-бу-та-ло
множествено число раз-бу-та-ли