разбута

Речник на българския език

1. разбута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбута е производна форма на разбутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбута е производна форма на разбутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбута е производна форма на разбутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).