равнина

Речник на българския език

равнина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. равнини, ж.
1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина.
2. Спец. Математическа плоскост.

Грешни изписвания (7)

  • равнена
  • равненъ
  • равнинъ
  • ръвнена
  • ръвненъ
  • ръвнина
  • ръвнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-ни-на
членувано рав-ни-на-та
мн.ч. рав-ни-ни
членувано рав-ни-ни-те
звателна форма