низина

Речник на българския език

низина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. низинѝ, ж.
1. Ниско равно място. Градът е разположен в обширна низина.
2. Прен., Само мн. Бедни или непросветени обществени слоеве. Израсъл в народните низини.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • незена
  • незенъ
  • незина
  • незинъ
  • низена
  • низенъ
  • низинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ни-зи-на
членувано ни-зи-на-та
мн.ч. ни-зи-ни
членувано ни-зи-ни-те
звателна форма