поляна

Речник на българския език

1. поля̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поля̀ни, ж. Обрасла с трева местност сред гора. Поляна с ягоди.
същ. умал. поля̀нка, мн. поля̀нки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • полянъ
  • пуляна
  • пулянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ля-на
членувано по-ля-на-та
мн.ч. по-ля-ни
членувано по-ля-ни-те
звателна форма

2. Поля̀на географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Полянъ
  • Пуляна
  • Пулянъ

3. поляна — мин. страд. прич. ж. р.

поляна е производна форма на полея (мин. страд. прич. ж. р.).