пушещ

Речник на българския език

1. пу̀шещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пушешт
  • пушишт
  • пушищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пу-шещ
непълен член пу-ше-щия
пълен член пу-ше-щи-ят
ж. р. пу-ше-ща
членувано пу-ше-ща-та
ср. р. пу-ше-що
членувано пу-ше-що-то
мн. ч. пу-ше-щи
членувано пу-ше-щи-те

2. пушещ — сег. деят. прич. м. р.

пушещ е производна форма на пуша (сег. деят. прич. м. р.).