димен

Речник на българския език

дѝмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дѝмна, дѝмно, мн. дѝмни, прил.
1. Който се състои от дим. Димен облак.
2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение.
Димна завеса. 1.Спец. Изкуствен облак или мъгла, които целят да попречат на противника и прикриват действията на войсковите части.
2. Прен. Думи или постъпки, които целят да се прикрие нещо.

Грешни изписвания (1)

  • димин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-мен
непълен член дим-ния
пълен член дим-ни-ят
ж. р. дим-на
членувано дим-на-та
ср. р. дим-но
членувано дим-но-то
мн. ч. дим-ни
членувано дим-ни-те