задимен

Речник на българския език

1. задимѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

задимѐна, задимѐно, мн. задимѐни, прил. Който е изпълнен с дим; където има дим. Задимена стая. Задимено място.

Грешни изписвания (3)

  • задемен
  • зъдемен
  • зъдимен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ди-мен
непълен член за-ди-ме-ния
пълен член за-ди-ме-ни-ят
ж. р. за-ди-ме-на
членувано за-ди-ме-на-та
ср. р. за-ди-ме-но
членувано за-ди-ме-но-то
мн. ч. за-ди-ме-ни
членувано за-ди-ме-ни-те

2. задимен — мин. страд. прич. м. р.

задимен е производна форма на задимя (мин. страд. прич. м. р.).