пророчество

Речник на българския език

проро̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пророчества, ср. Предвиждане за бъдещето; предсказание.

Грешни изписвания (7)

  • пророчеству
  • пророчиство
  • пророчиству
  • прурочество
  • прурочеству
  • прурочиство
  • прурочиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ро-чес-т-во
членувано про-ро-чес-т-во-то
мн.ч. про-ро-чес-т-ва
членувано про-ро-чес-т-ва-та