пророкуване

Речник на българския език

пророку̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • пророкувани
  • пророкувъне
  • пророкувъни
  • прорукуване
  • прорукувани
  • прорукувъне
  • прорукувъни
  • прурокуване
  • прурокувани
  • прурокувъне
  • прурокувъни
  • прурукуване
  • прурукувани
  • прурукувъне
  • прурукувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ро-ку-ва-не
членувано про-ро-ку-ва-не-то
мн.ч. про-ро-ку-ва-ния
членувано про-ро-ку-ва-ни-я-та