пророня

Речник на българския език

проро̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

пророниш, мин. св. пророних, мин. прич. проронил, св.вж. проронвам.

Грешни изписвания (2)

  • проронъ
  • пруроня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ро-ня про-ро-ним
2 лице про-ро-ниш про-ро-ни-те
3 лице про-ро-ни про-ро-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ро-них про-ро-них-ме
2 лице про-ро-ни про-ро-них-те
3 лице про-ро-ни про-ро-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ро-нех про-ро-нех-ме
2 лице про-ро-не-ше про-ро-нех-те
3 лице про-ро-не-ше про-ро-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проронил съм проронила съм проронило съм проронили сме
2 лице проронил си проронила си проронило си проронили сте
3 лице проронил е проронила е проронило е проронили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проронил бях проронила бях проронило бяхме проронили
2 лице беше проронил беше проронила беше проронило бяхте проронили
3 лице беше проронил беше проронила беше проронило бяха проронили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пророня ще пророним
2 лице ще пророниш ще пророните
3 лице ще пророни ще проронят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проронил ще съм проронила ще съм проронило ще сме проронили
2 лице ще си проронил ще си проронила ще си проронило ще сте проронили
3 лице ще е проронил ще е проронила ще е проронило ще са проронили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пророня щяхме да пророним
2 лице щеше да пророниш щяхте да пророните
3 лице щеше да пророни щяха да проронят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проронил щях да съм проронила щях да съм проронило щяхме да сме проронили
2 лице щеше да си проронил щеше да си проронила щеше да си проронило щяхте да сте проронили
3 лице щеше да е проронил щеше да е проронила щеше да е проронило щяха да са проронили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проронел съм проронела съм проронело съм проронели сме
2 лице проронел си проронела си проронело си проронели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проронил съм проронила съм проронило съм проронили сме
2 лице проронил си проронила си проронило си проронили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проронил била съм проронила било съм проронило били сме проронили
2 лице бил си проронил била си проронила било си проронило били сте проронили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пророня щяла съм да пророня щяло съм да пророня щели сме да пророним
2 лице щял си да пророниш щяла си да пророниш щяло си да пророниш щели сте да пророните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проронил щяла съм да съм проронила щяло съм да съм проронило щели сме да сме проронили
2 лице щял си да си проронил щяла си да си проронила щяло си да си проронило щели сте да сте проронили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проронил бих проронила бих проронило бихме проронили
2 лице би проронил би проронила би проронило бихте проронили
3 лице би проронил би проронила би проронило биха проронили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ро-ни про-ро-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ро-нен
непълен член про-ро-не-ния
пълен член про-ро-не-ни-ят
женски род про-ро-не-на
членувано про-ро-не-на-та
среден род про-ро-не-но
членувано про-ро-не-но-то
множествено число про-ро-не-ни
членувано про-ро-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ро-нил
непълен член про-ро-ни-лия
пълен член про-ро-ни-ли-ят
женски род про-ро-ни-ла
членувано про-ро-ни-ла-та
среден род про-ро-ни-ло
членувано про-ро-ни-ло-то
множествено число про-ро-ни-ли
членувано про-ро-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ро-нел
женски род про-ро-не-ла
среден род про-ро-не-ло
множествено число про-ро-не-ли