проронил е

Речник на българския език

1. проронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проронил е е производна форма на пророня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проронил е е производна форма на пророня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).