проронели

Речник на българския език

1. проронели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проронели е производна форма на пророня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проронели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проронели е производна форма на пророня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).