пролетен

Речник на българския език

про̀летен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пролетин
  • пролитен
  • пролитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. про-ле-тен
непълен член про-лет-ния
пълен член про-лет-ни-ят
ж. р. про-лет-на
членувано про-лет-на-та
ср. р. про-лет-но
членувано про-лет-но-то
мн. ч. про-лет-ни
членувано про-лет-ни-те