проглуша

Речник на българския език

проглуша̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

проглушиш, мин. св. проглуших, мин. прич. проглушил, св.вж. проглушавам.

Грешни изписвания (7)

  • проглоша
  • проглошъ
  • проглушъ
  • пруглоша
  • пруглошъ
  • пруглуша
  • пруглушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице прог-лу-ша прог-лу-шим
2 лице прог-лу-шиш прог-лу-ши-те
3 лице прог-лу-ши прог-лу-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице прог-лу-ших прог-лу-ших-ме
2 лице прог-лу-ши прог-лу-ших-те
3 лице прог-лу-ши прог-лу-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице прог-лу-шах прог-лу-шах-ме
2 лице прог-лу-ше-ше прог-лу-шах-те
3 лице прог-лу-ше-ше прог-лу-ша-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проглушил съм проглушила съм проглушило съм проглушили сме
2 лице проглушил си проглушила си проглушило си проглушили сте
3 лице проглушил е проглушила е проглушило е проглушили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проглушил бях проглушила бях проглушило бяхме проглушили
2 лице беше проглушил беше проглушила беше проглушило бяхте проглушили
3 лице беше проглушил беше проглушила беше проглушило бяха проглушили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще проглуша ще проглушим
2 лице ще проглушиш ще проглушите
3 лице ще проглуши ще проглушат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проглушил ще съм проглушила ще съм проглушило ще сме проглушили
2 лице ще си проглушил ще си проглушила ще си проглушило ще сте проглушили
3 лице ще е проглушил ще е проглушила ще е проглушило ще са проглушили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да проглуша щяхме да проглушим
2 лице щеше да проглушиш щяхте да проглушите
3 лице щеше да проглуши щяха да проглушат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проглушил щях да съм проглушила щях да съм проглушило щяхме да сме проглушили
2 лице щеше да си проглушил щеше да си проглушила щеше да си проглушило щяхте да сте проглушили
3 лице щеше да е проглушил щеше да е проглушила щеше да е проглушило щяха да са проглушили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проглушал съм проглушала съм проглушало съм проглушали сме
2 лице проглушал си проглушала си проглушало си проглушали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проглушил съм проглушила съм проглушило съм проглушили сме
2 лице проглушил си проглушила си проглушило си проглушили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проглушил била съм проглушила било съм проглушило били сме проглушили
2 лице бил си проглушил била си проглушила било си проглушило били сте проглушили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да проглуша щяла съм да проглуша щяло съм да проглуша щели сме да проглушим
2 лице щял си да проглушиш щяла си да проглушиш щяло си да проглушиш щели сте да проглушите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проглушил щяла съм да съм проглушила щяло съм да съм проглушило щели сме да сме проглушили
2 лице щял си да си проглушил щяла си да си проглушила щяло си да си проглушило щели сте да сте проглушили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проглушил бих проглушила бих проглушило бихме проглушили
2 лице би проглушил би проглушила би проглушило бихте проглушили
3 лице би проглушил би проглушила би проглушило биха проглушили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прог-лу-ши прог-лу-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род прог-лу-шен
непълен член прог-лу-ше-ния
пълен член прог-лу-ше-ни-ят
женски род прог-лу-ше-на
членувано прог-лу-ше-на-та
среден род прог-лу-ше-но
членувано прог-лу-ше-но-то
множествено число прог-лу-ше-ни
членувано прог-лу-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прог-лу-шил
непълен член прог-лу-ши-лия
пълен член прог-лу-ши-ли-ят
женски род прог-лу-ши-ла
членувано прог-лу-ши-ла-та
среден род прог-лу-ши-ло
членувано прог-лу-ши-ло-то
множествено число прог-лу-ши-ли
членувано прог-лу-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прог-лу-шал
женски род прог-лу-ша-ла
среден род прог-лу-ша-ло
множествено число прог-лу-ша-ли