проглуши

Речник на българския език

1. проглуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проглуши е производна форма на проглуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проглуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проглуши е производна форма на проглуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. проглуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проглуши е производна форма на проглуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. проглуши — повелително наклонение, ед. ч.

проглуши е производна форма на проглуша (повелително наклонение, ед. ч.).