прито̀ма
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Вътрешно усещане за тежест, отпуснатост, отпадналост, обикновено свързано със сладостни чувства. Стоя в притома.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- претома
- претомъ
- притомъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-то-ма | |
|---|---|---|
| членувано | при-то-ма-та | |
| мн.ч. | при-то-ми | |
| членувано | при-то-ми-те | |
| звателна форма | — | |