призван

Речник на българския език

призва̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

призвана, призвано, мн. призвани, прил. Който има качества и способности да върши нещо. Той е призван за учител.

Грешни изписвания (1)

  • презван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. приз-ван
непълен член приз-ва-ния
пълен член приз-ва-ни-ят
ж. р. приз-ва-на
членувано приз-ва-на-та
ср. р. приз-ва-но
членувано приз-ва-но-то
мн. ч. приз-ва-ни
членувано приз-ва-ни-те