придирчивост

Речник на българския език

придирчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • предерчивост
  • предерчивуст
  • предирчивост
  • предирчивуст
  • придерчивост
  • придерчивуст
  • придирчивуст
  • предерчивос
  • предерчивус
  • предирчивос
  • предирчивус
  • придерчивос
  • придерчивус
  • придирчивос
  • придирчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-дир-чи-вост
членувано при-дир-чи-вост-та
мн.ч. при-дир-чи-вос-ти
членувано при-дир-чи-вос-ти-те
звателна форма