предизвикател

Речник на българския език

предизвика̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • предезвекател
  • предезвекатил
  • предезвикател
  • предезвикатил
  • предизвекател
  • предизвекатил
  • предизвикатил
  • придезвекател
  • придезвекатил
  • придезвикател
  • придезвикатил
  • придизвекател
  • придизвекатил
  • придизвикател
  • придизвикатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-диз-ви-ка-тел
непълен член пре-диз-ви-ка-те-ля
пълен член пре-диз-ви-ка-те-лят
мн.ч. пре-диз-ви-ка-те-ли
членувано пре-диз-ви-ка-те-ли-те
бройна форма пре-диз-ви-ка-те-ли
звателна форма пре-диз-ви-ка-те-лю