потребител

Речник на българския език

потребѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

потребѝтелят, потребѝтеля, мн. потребѝтели, м. Човек, който задоволява потребата си от нещо чрез купуване; купувач, консуматор.

Грешни изписвания (7)

  • потребитил
  • потрибител
  • потрибитил
  • путребител
  • путребитил
  • путрибител
  • путрибитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пот-ре-би-тел
непълен член пот-ре-би-те-ля
пълен член пот-ре-би-те-лят
мн.ч. пот-ре-би-те-ли
членувано пот-ре-би-те-ли-те
бройна форма пот-ре-би-те-ли
звателна форма пот-ре-би-те-лю