покупател

Речник на българския език

покупа̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

покупа̀телят, покупа̀теля, мн. покупа̀тели, м. Остар. Човек, който пазарува; купувач.

Грешни изписвания (7)

  • покопател
  • покопатил
  • покупатил
  • пукопател
  • пукопатил
  • пукупател
  • пукупатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ку-па-тел
непълен член по-ку-па-те-ля
пълен член по-ку-па-те-лят
мн.ч. по-ку-па-те-ли
членувано по-ку-па-те-ли-те
бройна форма по-ку-па-те-ли
звателна форма по-ку-па-те-лю