купувач

Речник на българския език

купува̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. купува̀чи, м. Човек, който купува. Няма купувач за къщата. В магазина има няколко купувачи.

Грешни изписвания (3)

  • коповач
  • копувач
  • куповач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пу-вач
непълен член ку-пу-ва-ча
пълен член ку-пу-ва-чът
мн.ч. ку-пу-ва-чи
членувано ку-пу-ва-чи-те
бройна форма ку-пу-ва-чи
звателна форма ку-пу-ва-чо