посмета

Речник на българския език

посмета преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пос-ме-та пос-ме-тем
2 лице пос-ме-теш пос-ме-те-те
3 лице пос-ме-те пос-ме-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пос-ме-тох пос-ме-тох-ме
2 лице пос-ме-те пос-ме-тох-те
3 лице пос-ме-те пос-ме-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пос-ме-тях пос-ме-тях-ме
2 лице пос-ме-те-ше пос-ме-тях-те
3 лице пос-ме-те-ше пос-ме-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посмел съм посмела съм посмело съм посмели сме
2 лице посмел си посмела си посмело си посмели сте
3 лице посмел е посмела е посмело е посмели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях посмел бях посмела бях посмело бяхме посмели
2 лице беше посмел беше посмела беше посмело бяхте посмели
3 лице беше посмел беше посмела беше посмело бяха посмели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще посмета ще посметем
2 лице ще посметеш ще посметете
3 лице ще посмете ще посметат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм посмел ще съм посмела ще съм посмело ще сме посмели
2 лице ще си посмел ще си посмела ще си посмело ще сте посмели
3 лице ще е посмел ще е посмела ще е посмело ще са посмели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да посмета щяхме да посметем
2 лице щеше да посметеш щяхте да посметете
3 лице щеше да посмете щяха да посметат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм посмел щях да съм посмела щях да съм посмело щяхме да сме посмели
2 лице щеше да си посмел щеше да си посмела щеше да си посмело щяхте да сте посмели
3 лице щеше да е посмел щеше да е посмела щеше да е посмело щяха да са посмели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посметял съм посметяла съм посметяло съм посметели сме
2 лице посметял си посметяла си посметяло си посметели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посмел съм посмела съм посмело съм посмели сме
2 лице посмел си посмела си посмело си посмели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм посмел била съм посмела било съм посмело били сме посмели
2 лице бил си посмел била си посмела било си посмело били сте посмели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да посмета щяла съм да посмета щяло съм да посмета щели сме да посметем
2 лице щял си да посметеш щяла си да посметеш щяло си да посметеш щели сте да посметете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм посмел щяла съм да съм посмела щяло съм да съм посмело щели сме да сме посмели
2 лице щял си да си посмел щяла си да си посмела щяло си да си посмело щели сте да сте посмели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих посмел бих посмела бих посмело бихме посмели
2 лице би посмел би посмела би посмело бихте посмели
3 лице би посмел би посмела би посмело биха посмели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пос-ме-ти пос-ме-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пос-ме-тен
непълен член пос-ме-те-ния
пълен член пос-ме-те-ни-ят
женски род пос-ме-те-на
членувано пос-ме-те-на-та
среден род пос-ме-те-но
членувано пос-ме-те-но-то
множествено число пос-ме-те-ни
членувано пос-ме-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-мел
непълен член пос-ме-лия
пълен член пос-ме-ли-ят
женски род пос-ме-ла
членувано пос-ме-ла-та
среден род пос-ме-ло
членувано пос-ме-ло-то
множествено число пос-ме-ли
членувано пос-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-ме-тял
женски род пос-ме-тя-ла
среден род пос-ме-тя-ло
множествено число пос-ме-те-ли