посметяло

Речник на българския език

1. посметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посметяло е производна форма на посмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посметяло е производна форма на посмета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).