посмелият

Речник на българския език

1. посмелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

посмелият е производна форма на посмея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. посмелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

посмелият е производна форма на посмета (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).