поналютя

Речник на българския език

поналютя непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поналютъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-лю-тя по-на-лю-тим
2 лице по-на-лю-тиш по-на-лю-ти-те
3 лице по-на-лю-ти по-на-лю-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-лю-тих по-на-лю-тих-ме
2 лице по-на-лю-ти по-на-лю-тих-те
3 лице по-на-лю-ти по-на-лю-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-лю-тях по-на-лю-тях-ме
2 лице по-на-лю-те-ше по-на-лю-тях-те
3 лице по-на-лю-те-ше по-на-лю-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютил съм поналютила съм поналютило съм поналютили сме
2 лице поналютил си поналютила си поналютило си поналютили сте
3 лице поналютил е поналютила е поналютило е поналютили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поналютил бях поналютила бях поналютило бяхме поналютили
2 лице беше поналютил беше поналютила беше поналютило бяхте поналютили
3 лице беше поналютил беше поналютила беше поналютило бяха поналютили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поналютя ще поналютим
2 лице ще поналютиш ще поналютите
3 лице ще поналюти ще поналютят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поналютил ще съм поналютила ще съм поналютило ще сме поналютили
2 лице ще си поналютил ще си поналютила ще си поналютило ще сте поналютили
3 лице ще е поналютил ще е поналютила ще е поналютило ще са поналютили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поналютя щяхме да поналютим
2 лице щеше да поналютиш щяхте да поналютите
3 лице щеше да поналюти щяха да поналютят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поналютил щях да съм поналютила щях да съм поналютило щяхме да сме поналютили
2 лице щеше да си поналютил щеше да си поналютила щеше да си поналютило щяхте да сте поналютили
3 лице щеше да е поналютил щеше да е поналютила щеше да е поналютило щяха да са поналютили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютял съм поналютяла съм поналютяло съм поналютели сме
2 лице поналютял си поналютяла си поналютяло си поналютели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютил съм поналютила съм поналютило съм поналютили сме
2 лице поналютил си поналютила си поналютило си поналютили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поналютил била съм поналютила било съм поналютило били сме поналютили
2 лице бил си поналютил била си поналютила било си поналютило били сте поналютили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поналютя щяла съм да поналютя щяло съм да поналютя щели сме да поналютим
2 лице щял си да поналютиш щяла си да поналютиш щяло си да поналютиш щели сте да поналютите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поналютил щяла съм да съм поналютила щяло съм да съм поналютило щели сме да сме поналютили
2 лице щял си да си поналютил щяла си да си поналютила щяло си да си поналютило щели сте да сте поналютили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поналютил бих поналютила бих поналютило бихме поналютили
2 лице би поналютил би поналютила би поналютило бихте поналютили
3 лице би поналютил би поналютила би поналютило биха поналютили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-лю-ти по-на-лю-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-лю-тил
непълен член по-на-лю-ти-лия
пълен член по-на-лю-ти-ли-ят
женски род по-на-лю-ти-ла
членувано по-на-лю-ти-ла-та
среден род по-на-лю-ти-ло
членувано по-на-лю-ти-ло-то
множествено число по-на-лю-ти-ли
членувано по-на-лю-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-лю-тял
женски род по-на-лю-тя-ла
среден род по-на-лю-тя-ло
множествено число по-на-лю-те-ли