поналюти

Речник на българския език

1. поналюти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поналюти е производна форма на поналютя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поналюти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поналюти е производна форма на поналютя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поналюти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поналюти е производна форма на поналютя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поналюти — повелително наклонение, ед. ч.

поналюти е производна форма на поналютя (повелително наклонение, ед. ч.).