поналютил е

Речник на българския език

1. поналютил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналютил е е производна форма на поналютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поналютил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналютил е е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).