помяуча

Речник на българския език

помяуча непреходен глагол от свършен вид (тип 176it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • помъуча

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-мя-у-ча по-мя-у-чим
2 лице по-мя-у-чиш по-мя-у-чи-те
3 лице по-мя-у-чи по-мя-у-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-мя-у-чих по-мя-у-чих-ме
2 лице по-мя-у-чи по-мя-у-чих-те
3 лице по-мя-у-чи по-мя-у-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-мя-у-чех по-мя-у-чех-ме
2 лице по-мя-у-че-ше по-мя-у-чех-те
3 лице по-мя-у-че-ше по-мя-у-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помяучил съм помяучила съм помяучило съм помяучили сме
2 лице помяучил си помяучила си помяучило си помяучили сте
3 лице помяучил е помяучила е помяучило е помяучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях помяучил бях помяучила бях помяучило бяхме помяучили
2 лице беше помяучил беше помяучила беше помяучило бяхте помяучили
3 лице беше помяучил беше помяучила беше помяучило бяха помяучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще помяуча ще помяучим
2 лице ще помяучиш ще помяучите
3 лице ще помяучи ще помяучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм помяучил ще съм помяучила ще съм помяучило ще сме помяучили
2 лице ще си помяучил ще си помяучила ще си помяучило ще сте помяучили
3 лице ще е помяучил ще е помяучила ще е помяучило ще са помяучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да помяуча щяхме да помяучим
2 лице щеше да помяучиш щяхте да помяучите
3 лице щеше да помяучи щяха да помяучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм помяучил щях да съм помяучила щях да съм помяучило щяхме да сме помяучили
2 лице щеше да си помяучил щеше да си помяучила щеше да си помяучило щяхте да сте помяучили
3 лице щеше да е помяучил щеше да е помяучила щеше да е помяучило щяха да са помяучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помяучел съм помяучела съм помяучело съм помяучели сме
2 лице помяучел си помяучела си помяучело си помяучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помяучил съм помяучила съм помяучило съм помяучили сме
2 лице помяучил си помяучила си помяучило си помяучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм помяучил била съм помяучила било съм помяучило били сме помяучили
2 лице бил си помяучил била си помяучила било си помяучило били сте помяучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да помяуча щяла съм да помяуча щяло съм да помяуча щели сме да помяучим
2 лице щял си да помяучиш щяла си да помяучиш щяло си да помяучиш щели сте да помяучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм помяучил щяла съм да съм помяучила щяло съм да съм помяучило щели сме да сме помяучили
2 лице щял си да си помяучил щяла си да си помяучила щяло си да си помяучило щели сте да сте помяучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих помяучил бих помяучила бих помяучило бихме помяучили
2 лице би помяучил би помяучила би помяучило бихте помяучили
3 лице би помяучил би помяучила би помяучило биха помяучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-мя-у-чи по-мя-у-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мя-у-чил
непълен член по-мя-у-чи-лия
пълен член по-мя-у-чи-ли-ят
женски род по-мя-у-чи-ла
членувано по-мя-у-чи-ла-та
среден род по-мя-у-чи-ло
членувано по-мя-у-чи-ло-то
множествено число по-мя-у-чи-ли
членувано по-мя-у-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мя-у-чел
женски род по-мя-у-че-ла
среден род по-мя-у-че-ло
множествено число по-мя-у-че-ли