помяучила е

Речник на българския език

1. помяучила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помяучила е е производна форма на помяуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. помяучила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

помяучила е е производна форма на помяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).