помяучил съм

Речник на българския език

1. помяучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помяучил съм е производна форма на помяуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. помяучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

помяучил съм е производна форма на помяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).