помъча

Речник на българския език

помъ̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • помъчъ
  • пумъча
  • пумъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-мъ-ча по-мъ-чим
2 лице по-мъ-чиш по-мъ-чи-те
3 лице по-мъ-чи по-мъ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-мъ-чих по-мъ-чих-ме
2 лице по-мъ-чи по-мъ-чих-те
3 лице по-мъ-чи по-мъ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-мъ-чех по-мъ-чех-ме
2 лице по-мъ-че-ше по-мъ-чех-те
3 лице по-мъ-че-ше по-мъ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помъчил съм помъчила съм помъчило съм помъчили сме
2 лице помъчил си помъчила си помъчило си помъчили сте
3 лице помъчил е помъчила е помъчило е помъчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях помъчил бях помъчила бях помъчило бяхме помъчили
2 лице беше помъчил беше помъчила беше помъчило бяхте помъчили
3 лице беше помъчил беше помъчила беше помъчило бяха помъчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще помъча ще помъчим
2 лице ще помъчиш ще помъчите
3 лице ще помъчи ще помъчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм помъчил ще съм помъчила ще съм помъчило ще сме помъчили
2 лице ще си помъчил ще си помъчила ще си помъчило ще сте помъчили
3 лице ще е помъчил ще е помъчила ще е помъчило ще са помъчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да помъча щяхме да помъчим
2 лице щеше да помъчиш щяхте да помъчите
3 лице щеше да помъчи щяха да помъчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм помъчил щях да съм помъчила щях да съм помъчило щяхме да сме помъчили
2 лице щеше да си помъчил щеше да си помъчила щеше да си помъчило щяхте да сте помъчили
3 лице щеше да е помъчил щеше да е помъчила щеше да е помъчило щяха да са помъчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помъчел съм помъчела съм помъчело съм помъчели сме
2 лице помъчел си помъчела си помъчело си помъчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице помъчил съм помъчила съм помъчило съм помъчили сме
2 лице помъчил си помъчила си помъчило си помъчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм помъчил била съм помъчила било съм помъчило били сме помъчили
2 лице бил си помъчил била си помъчила било си помъчило били сте помъчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да помъча щяла съм да помъча щяло съм да помъча щели сме да помъчим
2 лице щял си да помъчиш щяла си да помъчиш щяло си да помъчиш щели сте да помъчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм помъчил щяла съм да съм помъчила щяло съм да съм помъчило щели сме да сме помъчили
2 лице щял си да си помъчил щяла си да си помъчила щяло си да си помъчило щели сте да сте помъчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих помъчил бих помъчила бих помъчило бихме помъчили
2 лице би помъчил би помъчила би помъчило бихте помъчили
3 лице би помъчил би помъчила би помъчило биха помъчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-мъ-чи по-мъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-мъ-чен
непълен член по-мъ-че-ния
пълен член по-мъ-че-ни-ят
женски род по-мъ-че-на
членувано по-мъ-че-на-та
среден род по-мъ-че-но
членувано по-мъ-че-но-то
множествено число по-мъ-че-ни
членувано по-мъ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мъ-чил
непълен член по-мъ-чи-лия
пълен член по-мъ-чи-ли-ят
женски род по-мъ-чи-ла
членувано по-мъ-чи-ла-та
среден род по-мъ-чи-ло
членувано по-мъ-чи-ло-то
множествено число по-мъ-чи-ли
членувано по-мъ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-мъ-чел
женски род по-мъ-че-ла
среден род по-мъ-че-ло
множествено число по-мъ-че-ли