щял съм да съм помъчил

Речник на българския език

1. щял съм да съм помъчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм помъчил е производна форма на помъча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).