помъчел

Речник на българския език

1. помъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

помъчел е производна форма на помъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. помъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

помъчел е производна форма на помъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).