полуграмотен

Речник на българския език

полуграмо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

полуграмо̀тна, полуграмо̀тно, мн. полуграмо̀тни, прил. Недостатъчно грамотен.
същ. полуграмо̀тност, полуграмотността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • полограмотен
  • полограмотин
  • пологръмотен
  • пологръмотин
  • полуграмотин
  • полугръмотен
  • полугръмотин
  • пулограмотен
  • пулограмотин
  • пулогръмотен
  • пулогръмотин
  • пулуграмотен
  • пулуграмотин
  • пулугръмотен
  • пулугръмотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-луг-ра-мо-тен
непълен член по-луг-ра-мот-ния
пълен член по-луг-ра-мот-ни-ят
ж. р. по-луг-ра-мот-на
членувано по-луг-ра-мот-на-та
ср. р. по-луг-ра-мот-но
членувано по-луг-ра-мот-но-то
мн. ч. по-луг-ра-мот-ни
членувано по-луг-ра-мот-ни-те