поклон

Речник на българския език

покло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. покло̀ни, (два) покло̀на, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство.

Грешни изписвания (1)

  • пуклон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-лон
непълен член пок-ло-на
пълен член пок-ло-нът
мн.ч. пок-ло-ни
членувано пок-ло-ни-те
бройна форма пок-ло-на
звателна форма