метан

мета̀н — съществително име, мъжки род (тип 7)

м., само ед. Безцветен блатен газ, образуван при гниене на организми, който избухва при запалване в кислородна среда.

мн. мета̀ни, (два) мета̀на, м.
1. Нисък поклон при молитва.
2. Прен. Оказана почит на някого с користна цел.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.