покаял

Речник на българския език

1. покаял — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • покаъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ка-ял
непълен член по-ка-я-лия
пълен член по-ка-я-ли-ят
ж. р. по-ка-я-ла
членувано по-ка-я-ла-та
ср. р. по-ка-я-ло
членувано по-ка-я-ло-то
мн. ч. по-ка-я-ли
членувано по-ка-я-ли-те

2. покаял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покаял е производна форма на покая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покаял — мин. деят. св. прич. м. р.

покаял е производна форма на покая се (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки