покаяло

Речник на българския език

1. покаяло — ср. р.

покаяло е производна форма на покаял (ср. р.).

2. покаяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покаяло е производна форма на покая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покаяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

покаяло е производна форма на покая се (мин. деят. св. прич. ср. р.).