покаялия

Речник на българския език

1. покаялия — м. р. непълен член

покаялия е производна форма на покаял (м. р. непълен член).

2. покаялия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

покаялия е производна форма на покая се (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).