поизправя

Речник на българския език

1. поизпра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • поезправя
  • поесправя
  • поисправя
  • пуезправя
  • пуесправя
  • пуизправя
  • пуисправя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-п-ра-вя по-из-п-ра-вим
2 лице по-из-п-ра-виш по-из-п-ра-ви-те
3 лице по-из-п-ра-ви по-из-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-п-ра-вих по-из-п-ра-вих-ме
2 лице по-из-п-ра-ви по-из-п-ра-вих-те
3 лице по-из-п-ра-ви по-из-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-п-ра-вех по-из-п-ра-вех-ме
2 лице по-из-п-ра-ве-ше по-из-п-ра-вех-те
3 лице по-из-п-ра-ве-ше по-из-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизправил съм поизправила съм поизправило съм поизправили сме
2 лице поизправил си поизправила си поизправило си поизправили сте
3 лице поизправил е поизправила е поизправило е поизправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизправил бях поизправила бях поизправило бяхме поизправили
2 лице беше поизправил беше поизправила беше поизправило бяхте поизправили
3 лице беше поизправил беше поизправила беше поизправило бяха поизправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизправя ще поизправим
2 лице ще поизправиш ще поизправите
3 лице ще поизправи ще поизправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизправил ще съм поизправила ще съм поизправило ще сме поизправили
2 лице ще си поизправил ще си поизправила ще си поизправило ще сте поизправили
3 лице ще е поизправил ще е поизправила ще е поизправило ще са поизправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизправя щяхме да поизправим
2 лице щеше да поизправиш щяхте да поизправите
3 лице щеше да поизправи щяха да поизправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизправил щях да съм поизправила щях да съм поизправило щяхме да сме поизправили
2 лице щеше да си поизправил щеше да си поизправила щеше да си поизправило щяхте да сте поизправили
3 лице щеше да е поизправил щеше да е поизправила щеше да е поизправило щяха да са поизправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизправел съм поизправела съм поизправело съм поизправели сме
2 лице поизправел си поизправела си поизправело си поизправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизправил съм поизправила съм поизправило съм поизправили сме
2 лице поизправил си поизправила си поизправило си поизправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизправил била съм поизправила било съм поизправило били сме поизправили
2 лице бил си поизправил била си поизправила било си поизправило били сте поизправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизправя щяла съм да поизправя щяло съм да поизправя щели сме да поизправим
2 лице щял си да поизправиш щяла си да поизправиш щяло си да поизправиш щели сте да поизправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизправил щяла съм да съм поизправила щяло съм да съм поизправило щели сме да сме поизправили
2 лице щял си да си поизправил щяла си да си поизправила щяло си да си поизправило щели сте да сте поизправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизправил бих поизправила бих поизправило бихме поизправили
2 лице би поизправил би поизправила би поизправило бихте поизправили
3 лице би поизправил би поизправила би поизправило биха поизправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-п-ра-ви по-из-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-п-ра-вен
непълен член по-из-п-ра-ве-ния
пълен член по-из-п-ра-ве-ни-ят
женски род по-из-п-ра-ве-на
членувано по-из-п-ра-ве-на-та
среден род по-из-п-ра-ве-но
членувано по-из-п-ра-ве-но-то
множествено число по-из-п-ра-ве-ни
членувано по-из-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-п-ра-вил
непълен член по-из-п-ра-ви-лия
пълен член по-из-п-ра-ви-ли-ят
женски род по-из-п-ра-ви-ла
членувано по-из-п-ра-ви-ла-та
среден род по-из-п-ра-ви-ло
членувано по-из-п-ра-ви-ло-то
множествено число по-из-п-ра-ви-ли
членувано по-из-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-п-ра-вел
женски род по-из-п-ра-ве-ла
среден род по-из-п-ра-ве-ло
множествено число по-из-п-ра-ве-ли

2. поизправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизправя е производна форма на поизправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поизправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизправя е производна форма на поизправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поизправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизправя е производна форма на поизправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).