поизправело

Речник на българския език

1. поизправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизправело е производна форма на поизправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизправело е производна форма на поизправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).