поизправил

Речник на българския език

1. поизправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизправил е производна форма на поизправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизправил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизправил е производна форма на поизправя (мин. деят. св. прич. м. р.).